Кисинджър: Само един европеец излезе жив от Кабул при отстъплението на британците през 1842 година
Снимка: Jay Godwin, Уикипедия
Една от най-влиятелните фигури на предишния и сегашния век Хенри Кисинджър разяснява случилото се в Афганистан.
Превземането на Афганистан от талибаните ни принуждава да дадем главен приоритет на евакуацията и сигурността на десетки хиляди хора, в това число американци, съдружници и афганистански жители, ситуирани в цялата страна. Необходимо е обаче деликатно обсъждане, с цел да се разбере за какво Съединени американски щати подредиха евакуиране, като решение е взето без предупреждение или авансово единодушие със съдружниците и с хората, участващи в тези двадесет години жертвоприношения, разяснява за " Кориера каузи сера " бившият държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър, съобщи news.bg.
И за какво главният въпрос за Афганистан е умислен и показан на обществеността като избор сред цялостен надзор над Афганистан или цялостно евакуиране. Един главен проблем от дълго време тормози нашите интервенции от Виетнам до Ирак.
Когато Америка заплашва живота на своята войска и нейния авторитет, като сплотява и други страни, тя би трябвало да направи това въз основа на композиция от стратегически цели, с цел да обясни събитията, стимулирали войната и политиците да дефинират държавната конструкция, способна дейно да поддържа постигнатите резултати в границите на страната и на интернационалната сцена.
Съединените щати се оказаха несъответстващи в противодействието на бунтовници заради неспособността да дефинират какви са постижимите цели и да ги свържат по подобен метод, че да получат поддръжката на американските политически институции.
Военните цели бяха прекомерно безспорни и непостижими, политическите прекомерно нереални и неуловими. Невъзможността да ги свържем значи, че Америка продължава да бъде въвлечена в спорове без ясно избрани термини и ни накара вкъщи да изпуснем от взор общата цел, завладени от безпорядък на вътрешните разногласия.
Кацнахме в Афганистан на фона на необятната социална поддръжка в отговор на терористичните офанзиви на Ал Кайда против Америка от следен от талибаните Афганистан. Първоначалната военна акция реализира задачите си с оптимално. Талибаните всъщност оцеляваха в бърлогите, предоставени от Пакистан, от които продължаваха да водят борбата си в Афганистан с поддръжката на част от пакистанските управляващи.
Но тъкмо когато талибаните напуснаха страната, ние загубихме от взор нашата съществена стратегическа цел. Бяхме уверени, че единственият метод да се предотврати връщането на терористични бази в страната е да се трансформира Афганистан в съвременна страна с демократични институции и конституционно държавно управление. Подобно начинание не би могло да планува избран график, съчетаем с американските политически процеси.
През 2010 година в публикация в отговор на изпращането на нови американски войски в Афганистан аз предизвестих против сходна процедура, която е толкоз дълга и инвазивна, че заплашва да отчужди благосклонностите на по-голямата част от афганистанците, даже тези, които се опълчват на джихадистите.
Афганистан в никакъв случай не е бил съвременна страна. Суверенитетът допуска чувство за споделени отговорности и концентрация на властта. Афганистанската територия, богата на доста детайли, липсва изключително в тези браншове.
Изграждането на съвременна демократична страна в Афганистан, където държавните постановления се съблюдават в цялата страна, лишава години, в случай че не и десетилетия. И се сблъсква с географския, етническия и религиозния съставен елемент на територията. Споровете, изолацията и неналичието на централен орган в Афганистан го направиха изключително прелъстителен като база за терористични организации.
Въпреки че наличието на ясно изразено афганистанско общество може да се наблюдава до осемнадесети век, неговото население постоянно се е противопоставяло гневно на централизацията. Политическата и изключително военна формация в Афганистан постоянно е следвала линията на етнически групи и кланове, всъщност феодална конструкция, в която носители на властта са тези, които провеждат отбранителните милиции на клана.
Обикновено ангажирани в латентни спорове между тях, тези военачалници постоянно се свързват в необятни обединения постоянно, когато външна мощ се намеси, с цел да наложи концентрация и доближаване - вижте нашествието на английската войска през 1839 година и руските въоръжени сили, които окупираха Афганистан през 1979 година
Драматичното оттегляне на британците от Кабул през 1842 година, при което единствено един европеец съумя да избегне гибелта си или залавяне, както и историческото евакуиране на Съюз на съветските социалистически републики от Афганистан през 1989 година, бяха породени от краткотрайната готовност на всички кланове. Настоящата теза, че афганистанците не желаят да се борят за страната си, значително се опровергава от историята. Всъщност афганистанците са се оказвали безстрашни борци за своите кланове и своята племенна автономност.
С течение на времето войната на Съединени американски щати последователно придобиваше характерностите на предходните акции за битка при партизанска война, по време на каквато поддръжката на американското публично мнение последователно избледнява. Унищожаването на базите на талибаните всъщност беше завършило. Но построяването на нация в раздрана от война страна изискваше всеобщо разполагане на военни активи.
Талибаните бяха държани под надзор, само че не бяха отстранени. Въвеждането на необикновени форми на ръководство, въпреки това, отслаби политическата ангажираност и насърчи към този момент публикуваната корупция.
Следователно може да се каже, че Афганистан е последвал предходните модели на вътрешно-американска дискусия. Това, което последователите на битката против бунтовниците нарекоха напредък, беше класифицирано като злополучие от противоположното политическо крило в дебата.
Двете групи се сковават взаимно по време на поредни държавни управления, от двете страни на политическия набор. Припомням решението, взето през 2009 година, за изпращането на нови войски в Афганистан с едновременното оповестяване на началото на военно евакуиране в границите на осемнадесет месеца.
Това, което бяхме пренебрегнали, обаче бе допустима опция, способна да сложи дружно постижими цели. Борбата против бунтовници може да се сведе до ограничение, а не заличаване на талибаните. И политико-дипломатическият път би могъл да изследва един от особените аспекти на афганистанската реалност: че прилежащите страни - даже и в открита неприязън между тях, а не рядко и с Америка - биха могли да се усещат надълбоко застрашени от терористичния капацитет на Афганистан.
Би ли било допустимо да се координират взаимни старания за битка с бунтовниците? Със сигурност Индия, Китай, Русия и Пакистан постоянно имат спорни ползи. Но креативната дипломация би могла да дестилира споделени ограничения за премахване на тероризма в Афганистан. Тази опция в никакъв случай не е изследвана.
Открито срещу войната, президентите Доналд Тръмп и Джо Байдън започнаха мирни договаряния с талибаните, които се бяхме заклели да унищожим двадесет години по-рано. Тези договаряния през днешния ден доведоха до безусловното евакуиране на САЩ от държавното управление на Байдън. Обяснението на аргументите не анулира бруталността и на първо място прибързаността на взетото решение.
Америка не може да избяга от ролята си на основен състезател в интернационалния ред, както поради своите благоприятни условия, по този начин и поради своите исторически полезности. Не може да ги отхвърли, просто като се отдръпна от Афганистан. Правителството на Байдън е в начален етап. Той сигурно ще има опция да създаде и поддържа цялостна тактика, съвместима с вътрешните и интернационалните потребности.
Демокрациите се развиват в конфликта сред другите фракции и запечатват триумфа им с помиряване.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Една от най-влиятелните фигури на предишния и сегашния век Хенри Кисинджър разяснява случилото се в Афганистан.
Превземането на Афганистан от талибаните ни принуждава да дадем главен приоритет на евакуацията и сигурността на десетки хиляди хора, в това число американци, съдружници и афганистански жители, ситуирани в цялата страна. Необходимо е обаче деликатно обсъждане, с цел да се разбере за какво Съединени американски щати подредиха евакуиране, като решение е взето без предупреждение или авансово единодушие със съдружниците и с хората, участващи в тези двадесет години жертвоприношения, разяснява за " Кориера каузи сера " бившият държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър, съобщи news.bg.
И за какво главният въпрос за Афганистан е умислен и показан на обществеността като избор сред цялостен надзор над Афганистан или цялостно евакуиране. Един главен проблем от дълго време тормози нашите интервенции от Виетнам до Ирак.
Когато Америка заплашва живота на своята войска и нейния авторитет, като сплотява и други страни, тя би трябвало да направи това въз основа на композиция от стратегически цели, с цел да обясни събитията, стимулирали войната и политиците да дефинират държавната конструкция, способна дейно да поддържа постигнатите резултати в границите на страната и на интернационалната сцена.
Съединените щати се оказаха несъответстващи в противодействието на бунтовници заради неспособността да дефинират какви са постижимите цели и да ги свържат по подобен метод, че да получат поддръжката на американските политически институции.
Военните цели бяха прекомерно безспорни и непостижими, политическите прекомерно нереални и неуловими. Невъзможността да ги свържем значи, че Америка продължава да бъде въвлечена в спорове без ясно избрани термини и ни накара вкъщи да изпуснем от взор общата цел, завладени от безпорядък на вътрешните разногласия.
Кацнахме в Афганистан на фона на необятната социална поддръжка в отговор на терористичните офанзиви на Ал Кайда против Америка от следен от талибаните Афганистан. Първоначалната военна акция реализира задачите си с оптимално. Талибаните всъщност оцеляваха в бърлогите, предоставени от Пакистан, от които продължаваха да водят борбата си в Афганистан с поддръжката на част от пакистанските управляващи.
Но тъкмо когато талибаните напуснаха страната, ние загубихме от взор нашата съществена стратегическа цел. Бяхме уверени, че единственият метод да се предотврати връщането на терористични бази в страната е да се трансформира Афганистан в съвременна страна с демократични институции и конституционно държавно управление. Подобно начинание не би могло да планува избран график, съчетаем с американските политически процеси.
През 2010 година в публикация в отговор на изпращането на нови американски войски в Афганистан аз предизвестих против сходна процедура, която е толкоз дълга и инвазивна, че заплашва да отчужди благосклонностите на по-голямата част от афганистанците, даже тези, които се опълчват на джихадистите.
Афганистан в никакъв случай не е бил съвременна страна. Суверенитетът допуска чувство за споделени отговорности и концентрация на властта. Афганистанската територия, богата на доста детайли, липсва изключително в тези браншове.
Изграждането на съвременна демократична страна в Афганистан, където държавните постановления се съблюдават в цялата страна, лишава години, в случай че не и десетилетия. И се сблъсква с географския, етническия и религиозния съставен елемент на територията. Споровете, изолацията и неналичието на централен орган в Афганистан го направиха изключително прелъстителен като база за терористични организации.
Въпреки че наличието на ясно изразено афганистанско общество може да се наблюдава до осемнадесети век, неговото население постоянно се е противопоставяло гневно на централизацията. Политическата и изключително военна формация в Афганистан постоянно е следвала линията на етнически групи и кланове, всъщност феодална конструкция, в която носители на властта са тези, които провеждат отбранителните милиции на клана.
Обикновено ангажирани в латентни спорове между тях, тези военачалници постоянно се свързват в необятни обединения постоянно, когато външна мощ се намеси, с цел да наложи концентрация и доближаване - вижте нашествието на английската войска през 1839 година и руските въоръжени сили, които окупираха Афганистан през 1979 година
Драматичното оттегляне на британците от Кабул през 1842 година, при което единствено един европеец съумя да избегне гибелта си или залавяне, както и историческото евакуиране на Съюз на съветските социалистически републики от Афганистан през 1989 година, бяха породени от краткотрайната готовност на всички кланове. Настоящата теза, че афганистанците не желаят да се борят за страната си, значително се опровергава от историята. Всъщност афганистанците са се оказвали безстрашни борци за своите кланове и своята племенна автономност.
С течение на времето войната на Съединени американски щати последователно придобиваше характерностите на предходните акции за битка при партизанска война, по време на каквато поддръжката на американското публично мнение последователно избледнява. Унищожаването на базите на талибаните всъщност беше завършило. Но построяването на нация в раздрана от война страна изискваше всеобщо разполагане на военни активи.
Талибаните бяха държани под надзор, само че не бяха отстранени. Въвеждането на необикновени форми на ръководство, въпреки това, отслаби политическата ангажираност и насърчи към този момент публикуваната корупция.
Следователно може да се каже, че Афганистан е последвал предходните модели на вътрешно-американска дискусия. Това, което последователите на битката против бунтовниците нарекоха напредък, беше класифицирано като злополучие от противоположното политическо крило в дебата.
Двете групи се сковават взаимно по време на поредни държавни управления, от двете страни на политическия набор. Припомням решението, взето през 2009 година, за изпращането на нови войски в Афганистан с едновременното оповестяване на началото на военно евакуиране в границите на осемнадесет месеца.
Това, което бяхме пренебрегнали, обаче бе допустима опция, способна да сложи дружно постижими цели. Борбата против бунтовници може да се сведе до ограничение, а не заличаване на талибаните. И политико-дипломатическият път би могъл да изследва един от особените аспекти на афганистанската реалност: че прилежащите страни - даже и в открита неприязън между тях, а не рядко и с Америка - биха могли да се усещат надълбоко застрашени от терористичния капацитет на Афганистан.
Би ли било допустимо да се координират взаимни старания за битка с бунтовниците? Със сигурност Индия, Китай, Русия и Пакистан постоянно имат спорни ползи. Но креативната дипломация би могла да дестилира споделени ограничения за премахване на тероризма в Афганистан. Тази опция в никакъв случай не е изследвана.
Открито срещу войната, президентите Доналд Тръмп и Джо Байдън започнаха мирни договаряния с талибаните, които се бяхме заклели да унищожим двадесет години по-рано. Тези договаряния през днешния ден доведоха до безусловното евакуиране на САЩ от държавното управление на Байдън. Обяснението на аргументите не анулира бруталността и на първо място прибързаността на взетото решение.
Америка не може да избяга от ролята си на основен състезател в интернационалния ред, както поради своите благоприятни условия, по този начин и поради своите исторически полезности. Не може да ги отхвърли, просто като се отдръпна от Афганистан. Правителството на Байдън е в начален етап. Той сигурно ще има опция да създаде и поддържа цялостна тактика, съвместима с вътрешните и интернационалните потребности.
Демокрациите се развиват в конфликта сред другите фракции и запечатват триумфа им с помиряване.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ